Неща

Линкнат от Еленко, ето моите неща (понеже не ходя на риболов, не са такъми, ами просто “неща”, които ползвам).

Компютърът е StinkPad T61. Жестока машина, жалко, че трябва да работи с Уиндоус, но поне е XP. Като изключим, че е здрав, бърз и прочие досадни неща - има чудесна резолюция и Bluetooth. Ще рече, чудесен е за гледане на безкрайните таблици, с които работя, а Bluetooth-ът го връзва през телефон и на най-забитият плаж, т.е. - никакъв проблем да си бия камшика от офиса.

Понеже това е PC и телефоните са Nokia, връзката през Bluetooth не е гарантирана. Тогава ползвам кабела на снимката.

Той е за телефона вляво - Nokia E61 - най-здравият телефон, който съм имал. Имам го от 2,5 години и няма да се разделя с него абсолютно никога.

Телефонът вдясно е Nokia E71. Е61 е супер продуктивен. Е71 е ужасно продуктивен. Но Е71 ще е предпоследната ми Nokia за мноо0000ого дълго време. Предпоследната, защото след ~2 седмици ще получа Nokia 5800. А тя ще е последната, защото Nokia не мърдат наникъде от E61 насам. И защото, за да сменя иконка на десктопа, трябва да мина през десет менюта. С всеки следващ модел броят се увеличава. Защото ъпгрейдването на фърмуеър е малък ад. Fuck off. След Nokia 5800 идва ред на Android телефони и iHaveAConfessionToMakeSt.StevePhone.

Тия телефони са нищо без софтуер, затова твърдо: Opera Mini (лекият и бърз интернет браузър) и Google Reader, заради който си струва да влизаш в интернет, за да прочетеш нещо интересно. Нещото, което следя най-неотклонно през тоя Reader е b3ta.com.

Четенето в интернет/на компютър е ужасна работа, така че ура за книгите, ура за хартията - в последните две години и половина по време на пътувания винаги и без изключение пътувам с книга от тези две поредици - Шогун и прочие (Tai-Pan, Gai-Jin…) на Джеймс Клавел и ебавките с Франция и французите на Стивън Кларк (включва книгите A Year in the Merde, Merde Actually, Talk to the Snail, In the Merde for Love и т.н.). Плюс някой от много известните в Хърватска италиански комикси - Dylan Dog или Alan Ford (горд притежател на първия брой с раздрана корица и залят с нещо мазно - ултра колекционерско!).

iPod Nano, заради който оглушавам. Със слушалки Sony. Светът няма смисъл без бира - така че: бира.

Бонус джаджа 1 - лютата джага в хола. Тя ни даде шанса (на Веско и мен), освен да убием много време и бира, да счупим от бой едни бразилци и едни наркодилъри. Оле. Това леке на джаджата е Кака.

Бонус джаджа 2 (но скрита) - железата в левия ми глезен, които ме държат на крака и изправен, дори и няколко литра бира по-късно.

Ако се налага да предам нататък - Ванина, Пламен, Юнуз.